През далечната 1925г. съществувала горовладелска кооперация „Пампорово”, чийто председател бил Никола Чичовски. Този прозорлив човек осъзнал, че заобикалящата ги природа, чист въздух и красота на планината би могла да привлича посетители, ако те има къде да отседнат. Основна дейност на кооперацията била дърводобив и идеята да се занимават с туризъм се сторила на членовете й несериозна. В същото време съседи и приятели от Чепеларе съветвали Чичовски да не се захваща с нещо така безумно – да строи сгради на високото, а да си стои мирно и да си гледа сигурната работа.
Чичовски обаче съвсем не смятал да се отказва – напротив, той доразвил своята идея и съставил план за развитие на планински курорт. Банков служител по професия, този човек поставил началото на курорта Пампорово със строежа на пансион на два етажа, с 27 стаи, който през август 1933г. започнал да приема гости. След по-малко от два месеца броят на туристите надминал 280 човека. Следващите години Никола Чичовски вдигнал трети етаж на същата сграда, броят на посетителите нарастнал значително, както и печалбата на собственика. Някои от хората, които преди години го съветват да се откаже, също си правят вили в района.
Горовладелската кооперация „Пампорово” също подкрепила както Чичовски, така и развитието на курорта, изграждайки няколко чешми и поддържайки пътищата в района. Тя спомогнала за отчуждаване на парцели от горския фонд, които впоследствие закупили частни лица и си построили вили. Банки и министерства създали свои бази в курорта.
С идването на комунизма всички пансиони се одържавяват и през 50-те години курортът се прекръства на Васил Коларов. Построява се първият съвременен хотел Снежанка през 1961г. През 1967г. се създава Балкантурист със седалище в Пампорово и започва нов етап в развитието на курорта – строят се нови и модерни хотели – Орфей, Панорама, Мургавец и т.н. Хотел Перелик – перлата на курорта Пампорово е построен през 1982г. Телевизионната кула Снежанка се отваря за посетители и в нея се изгражда панорамно кафене. Създава се първото ски-училище, ски-гардероб, развиват се магазини, кореком и т.н.
Сегашното име на Пампорово е възприето от името на имота, откъдето е тръгнало всичко – там, където Никола Чичовски построява първия пансион. Той бил известен като имота на Райчо Пампора. Истинското име на собственика всъщност е Райчо Хаджибелев, живял по тези земи през 19-ти век, легендарен търговец на стоки от Беломорието, които превозвал с кервани с мулета през Родопите. Прякорът му идва от спечелен облог, когато той успява само за три дни да вземе разрешително от Гюмюрджина за строежа на църква до аязмото на Свети Георги в Смолян (тогава Пашмакли). Същото разстояние нормално се изминавало за четири дни, без да се брои времето, необходимо за написване на самия документ. Райчо обаче успял за три дни да отиде, да си набави документа и да се върне. Един от местните възкликнал, че бил бърз като пампор (тогава така наричали железницата, синоним на влак, на бързина) и оттам му останал прякор Пампора. Дори за синовете му говорели като за Пампоровите синове, а праправнуците му в съвремието носят фамилията Пампорови.
Райчо Пампора бил изкупил нивите под върха Снежанка (тогава Караманджа), за да осигурява достатъчно паша на своите мулета – така важни за превоза на скъпите товари. Точно парцела под Снежанка купува от Райчо бащата на Никола – Иван Чичовски, на който парцел синът му полага основите на курорта Пампорово.
Източници:
http://epicenter.bg/article/archive/22770/11/0
https://www.jenatadnes.com/pateshestvia/legendata-za-pamporovo/
Албум със стари снимки на Пампорово от “Спомени от Народната република”